ECSBulgaria

България ще започне да получава средства от структурните фондове най-рано през лятото, като и този срок не е сигурен, а зависи от надеждните механизми за контрол на плащанията, които тя ще създаде. Това заяви пред БНР във вторник говорителят на Европейската комисия (ЕК) за регионалната политика Денис Абът. Става въпрос за малко над 7 млрд. евро, които може да се усвояват до края на 2013 г. Заради липсата на оценки за съответствие на 7-те оперативни програми в България по структурните фондове отпускането на средства се бави вече трета година.

Абът обвърза началото на плащанията с три ясни условия - нова одитна стратегия за европейските програми; въвеждане и ефективното функциониране на мониторинговата система ИСУН за контрол и наблюдение на дейностите и плащанията по всеки отделен проект; влизането в сила и прилагането на Закона за конфликт на интереси, блокирането на който беше критикувано и в мониторинговия доклад на Еврокомисията.

Говорителят на ЕК уточни, че одитната стратегия и оценките за съответствие на всичките 7 оперативни програми са отхвърлени от ЕК и изпратени обратно на българските власти за преработване. Комисията очаква до края на април България да предостави нова одитна стратегия, а до края на май - преработените оценки за съответствие.

Брюксел очаква да види и въвеждането и ефективното функциониране на ИСУН. "Към този момент не сме доволни от гаранциите, които ни се дават", категоричен беше Абът. Другият сериозен проблем, който той посочи, е с числеността и квалификацията на служителите в Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС", която гарантира надеждността на механизмите за разплащане с евросредствата.

Според коментарите на българските власти условията на Брюксел не са изненада и решението не представлява сериозен проблем. Част от тях обаче се разминаха в обясненията.

Според вицепремиера Меглена Плугчиева електронната мониторингова система ще се въвежда поетапно, като е поет ангажимент целият процес да завърши "до края на годината". От Министерството на финансите заявиха, че системата ИСУН е почти готова, крайният срок тя да покрива минималните критерии е 15 април. Най-оптимистична беше Райка Онцова, директор на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС", която отрече пред "Дневник" да съществува проблем с ИСУН. Според нея "има централизирана внедрена система, разработени са всички необходими модули, които се искат". Тя обясни, че липсвала само интеграцията с програмите за селските райони, по предприсъединителните фондове и по програма "Рибарството". Тази интеграция обаче била нещо различно, така че можело да се смята, че ИСУН "съществува и работи".

Според източници от Министерството на финансите истинският проблем за Брюксел не бил в ИСУН, а в капацитета на одитния орган. Притесненията на Еврокомисията били, че там няма достатъчен брой квалифицирани специалисти. По думите на вицепремиера Плугчиева обаче въпросът е уреден, тъй като вече са назначени всички одитори, както и външните консултанти. Преструктурираното след критики на Брюксел до агенция звено "Одит на средствата от ЕС" работи с одитори от четирите големи одитни компании - KPMG, "Прайсуотърхаус", "Ърнст енд Янг" и "Гранд Торнтън". Те са предоставили списък с 15 експерти в различни области. На щат в агенцията са 33-ма одитори, от които 30 са на работа, 3 са незаетите директорски позиции, обясни Онцова.

По отношение на изказването на Абът, че оценките за съответствие на всичките 7 оперативни програми са отхвърлени, Онцова поясни, че са върнати 5 от тях, а две - "Човешки ресурси" и "Административен капацитет", са спрени от разглеждане. Върнатите оценки са със забележки и текат консултации с Брюксел, които трябва да завършат този месец. Плугчиева пък каза, че още през януари е предупредила, че няма да има плащания по оперативните програми, докато не получим положителни оценки за съответствие по тях, и макар да имало съобщение, че са отхвърлени само 2, било въпрос на технологично време да бъдат изпратени останалите негативни оценки.

Материалът е публикуван в "Дневник"

Страната ни сериозно изостава с усвояването на евросредства и шансовете да усвоим голям процент от този ресурс намаляват с всеки изминал ден, каза Петя Ставрева, евродепутат и представител на ПП „Обединени земеделци”.

Според Ставрева, проблемът по отношение на изплащането на субсидиите на земеделските производители в България е изключително голям. Това са директните плащания, които са изключително необходими в момента на криза, в който българският земеделец има нужда от сериозна допълнителна финансова подкрепа, посочи Ставрева. „Заради недоброто управление, липса на прозрачност и ефективен контрол, сме в ситуация да губим европейски пари”, каза още евродепутатът.

„Това се случи почти една година след като бяха подадени заявленията от българските земеделски производители. На практика до май 2008 г. фермерите подадоха заявления за директните плащания – сега сме април 2009 г. и чак сега стана ясно, че има фермери, които са нарушили правата и са наддекларирали площите. В този случай отново говорим за едни предполагаеми срокове за изплащането на субсидиите на останалите фермери. Още 13 000 производители не са получили своите субсидии”, допълни Петя Ставрева.

Тя допълни, че е получила много писма адресирани до комисията по земеделие на Европейския парламент и до Генералната дирекция „Земеделие” на Европейската комисия, в които български земеделци се обръщат директно към институциите в Брюксел, загубили доверие в националните институции. „Министерство на земеделието се управлява от хора, които не могат да си свършат работата, а заложник на това стават хилядите земеделски производители”, каза още евродепутатът.

„Близо половин годна Агенция САПАРД стои без оторизиран ръководител, който да може да подписва съответните плащания към българските земеделци. Земеделските производители търпят много големи загуби и повечето от тях вероятно ще фалират, защото от една година те плащат лихви на банките, а не получават субсидии, които би трябвало според договорите, които имат с Агенция САПАРД да получат”, каза депутатът от БНС Венцислав Върбанов, зам.-председател на комисията по земеделие и гори в Народното събрание. „Идеята да се създаде подкомисията към Комисията по земеделие и гори в Българския парламент, която да проследи причините по забавените плащания на субсидиите на българските земеделци, засега не може да се реализира, тъй като повече от 2 месеца комисията е без председател. Заради неразбории в тройната коалиция все още нямаме нов председател и тя на практика не функционира”, подчерта Венцислав Върбанов.

От Асоциацията на зърнопроизводителите алармираха за сериозно забавяне в сроковете за прием на декларации за обработваната земя, които са свързани с директните плащания на площ. Забавянето се дължи на липсата все още на инструкция към Наредба 5, с която се регламентират новите процедури за прием. По закон декларациите трябва да се подадат в земеделските служби от 1 март до 15 май т.г. Ако земеделските производители не представят декларациите си до 15 май, администрацията им налага санкции в размер на един процент за всеки ден закъснение. Крайният възможен срок за подаване на заявленията е 9 юни.

Въпреки, че на проведения в понеделник ден на отворените врати в МЗХ, Любомир Радев, експерт от земеделското министерство, който отговаря за промяната в Наредбата заяви, че тя е почти готова, вчера е станало ясно, че Разплащателната агенция я е отхвърлила като недопустима, защото противоречи на инструкциите на Европейската комисия. Според ведомството само Разплащателната агенция има право да държи кодовете на земеделските парцели, докато новата наредба допуска те да се дадат на земеделските служби.

Съгласно новата наредба фермерите могат да подават декларациите си само в земеделските служби, които от своя страна ще ги прехвърлят в офисите на Разплащателната агенция. Досега те трябваше да го заявят два пъти - първоначално в земеделските служби, за да очертаят парцелите им, и в Разплащателната агенция, за да получат субсидиите. Това е довело до злоупотреби от страна на производители, които са получили субсидии за необработвана земя, твъдят експерти от земеделското министерство.

Причината за въвеждането на нови процедури при кандидатстване е било наложено заради големия процент наддекларирани площи през стопанската 2007-2008 г. и опасността от финансови санкции за страната от страна на Европейската комисия. Преди два дни земеделският министър призна, че е получен негативен доклад от Европейската сметна палата, чиито одитори на два пъти през миналата година проверяваха как българската администрация контролира декларираните площи. Злоупотребите се получиха точно заради двукратното деклариране на площите, е обяснил за БНР Радев, който е присъствал на всички проверки от Европейската сметна палата.

Схемата на измами е следната - производителите първоначално декларират ливади и пасища в службите и в офисите на Разплащателната агенция, но впоследствие анулират заявленията си в земеделската служба, без да го направят в агенцията. Поради липса на координация между чиновниците от разплащателната агенция и службите промяната не се отразява и при така измамникът получава субсидии, без да е работил земята. Последните данни на ведомството сочат, че подобни нарушения има при 3 хил. фермери, но проверките не са приключили, обяснил Радев.