България е поискала от Европейската комисия да намали с 4 млн. хектара определените с присъединителния договор обработваеми земи, за които фермерите получават субсидии по линия на единното плащане на площ (СЕПТ). Причината е в неусвоените средства през първата година от членството на България в Европейския съюз (ЕС), което е прецедент за новоприсъединилите се държави в общността, обясни Слави Кралев, шеф на дирекция "Сближаване на законодателството с правото на ЕС" в земеделското министерство.
Според представители на браншовите организации проблемът с неусвоените средства се дължи основно на пропуски на администрацията, довели до припокриване на терени или грешното им деклариране по т.нар. Код 6, който по смисъла на еврозаконодателството изключва изплащане на субсидии за тези земи. Преди седмица беше оповестен предварителният доклад на Европейската сметна палата, който също посочи сериозни разминавания при заявяването на площите и реалната им обработка. "Предложили сме контрамерки, за да докажем, че подобни грешки няма да се допускат. Ако досега администрацията проверяваше само 5% от декларациите, това задължение от тази година ще нарасне до 25%", съобщи пред БНР зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова.
Ако Еврокомисията одобри българското искане, директните плащания за хектар обработваема земя ще се изчисляват не върху от 3.8 млн. ха (38 млн. дка), а върху 3.4 млн. ха (34 млн. дка). Теоретично това ще покачи размера на субсидията, която заедно с националните плащания би трябвало да достигне максимално 28.88 лв. за декар.
Представители на браншовите организации обаче се съмняват, че този таван ще бъде достигнат, поради ограничителни клаузи в договора за присъединяване и непълните национални доплащания, гласувани под черта в бюджета за 2009 г. Според тях е много вероятно вместо 28.88 лв. да получат минималните 24.74 лв. за дка, което е само с три лева по-малко от директните плащания за 2008 г.
През тази година България има право на 35 на сто от плащанията по СЕПТ за старите страни членки, така че от Европейския фонд за гарантиране на земеделието фермерите ще получат малко над 246.3 млн. евро. Като национални доплащания са заложени 167 млн. лв., а от програмата за развитие на селските райони се очакваше да се прехвърлят други 110 млн. лв. (55 млн. евро). Много вероятно е обаче те да бъдат редуцирани до 72 млн. лв. (38 млн. евро) поради ограничителни клаузи в предприсъединителния договор, които са валидни за всяка страна членка и не допускат да бъде надхвърлян определен таван на общите плащания по СЕПТ плюс прехвърлените средства от Европейския фонд за развитие на селските райони, поясни още Слави Кралев. Той допълни, че вървят преговори с Брюксел максималните 110 млн. евро да бъдат прехвърлени към плащанията за тази година, но решението се очаквало едва след няколко месеца.
Чиновниците от агроминистерството, които втори месец бавят декларирането на обработваемите площи за тази година, обещаха от тази седмица да започнат да приемат заявленията.
Статията е публикува в "Дневник"